неделя, 29 януари 2012 г.

Формални градини

Озеленяване на зелени площи в геометричен стил.  Формални градини.
Формална градина
Формална градина във Франция
Озеленяването на градини в геометричен стил е възникнало  през средновековието в западна Европа.  Тогава около аристократичните сгради при озеленяване на градини са се използвали много подрязани и формирани растителни обеми.
Лабиринт от живи плетове
лабиринт от туи
Най типично за този период е засаждането на ниски живи плетове  в зелени партери съчетани с много цветя, водни  площи, скулптори и  архитектурни елементи.  Много често се използват формирани чрез многократни резитби топиарни форми. Характерно е изграждането на геометрични линии основно с живи плетове от вечно зелени храсти, които служат както за акцент, така и за функционално и тематично обособяване на различните зони в градината. Такива обособени площи са примерно – партери, цветни градини, зеленчукови градини, лабиринти, лехи с цветя, чисти тревни площи, зони с водни огледала и други.
Формална градина
Формална градина в Англия
Вечно зелените растения са основен акцент при озеленяване на формални градини, едно от най важните им качества е да са подходящи за чести резитби и оформяния. Такива декоративни растения са тисът, чемшират, туята и  лъжекипарисът. Освен това за оформяне и създаване на живи плетове са използвани и широколистни видови – птиче грозде, габър и дори са подрязвани и оформяни огромни дървета като чинара и конския кестен.
Градина с оформени дървета
Вила с градина
Най много образци на формални градини могат да се видят в парковете на  АнглияФранция и Италия, но може да срещнете шедьоври на градинарското изкуство в повечето западно европейски държави. Като “ мека“ на този стил на озеленяване  са замъците по долината на река Лоаравъв Франция.
Градина в геометричен стил
Озеленяване на формални градини
Сега класическите формални градини са по рядко използвани, но елементи от този стил са срещат в много паркове и зелени площи и днес. Аристократичните сгради и техните градини в геометричен стил  са обект на възхищение от векове и са символ на успех и разкош.
Формална градина Чехия
Партер с цветя и вечно зелени
Източник на статията  - http://gardenbg.wordpress.com/

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Иновативни дюзи за поливни системи

Дюзи тип МП Ротатор - рационален избор за напояване с поливни системи. 



Роторните дюзи / тип МП Ротатор / се монтират върху  дефлекторни  разпръсквачи и пръскат няколко въртящи се струи вода. Те са много ценни там, където дебита на водата не достига и освен това разпръскват водата по равномерно от другите дюзи. Могат да бъдат и много полезни при вече изградени напоителни системи, в които има проблеми с поливното покритие
напояване с поливна система с МП РотаториКато изтрелват няколко струи вода под различни ъгли, МП Ротаторите намаляват изразходваня от разпръсквача дебит и осигуряват равномерно поливане.
Проблем при този иновативен метод на напояване
 е, че трудно се регулират ъглите на разпръскване на водата. При марката RAIN BIRD  дюзите се произвеждат с фиксирани ъгли на поливане, а при марката HUNTER проблема е решен като се продават различни типове с регулиране на ъгъла в определени граници / има и дюзи с квадратно поливно покритие /. При  HUNTER има три степени на сила на дюзите / съответно и на изразходваните дебити /. Всеки тип дюза е с отделен цвят и има надписи с характеристиките и.
В един поливен кръг не трябва да се използват заедно със спрейовите дюзи, а когато са правилно подбрани могот да се използват заедно с роторните разпръсквачи.

дюза МП РотаторДебитите на най малките МП ротатори започват от 0.1 куб м за час, което ви дава възможност да поливате с малки дебити и да пестите вода. Радиусите на поливане са от 1.5 метра до 10 метра.  Ако имате поливна система с обикновени дефлекторни разпръсквачи, можете да увеличите радиуса на напояване на разпръсквачите и да достигните по добро поливно покритие на напоителната инсталация.
Трябва да се отбележиче роторните дюзи са доста по скъпи от обикновените, но при изграждане на поливни системи може да ви свалят разходите по други пера. Освен това решават доста проблеми и могат да ви донесат и икономии на вода.  В заключение можи да кажем, че тези дюзи са сигурен и ефктивен избор за напояване с поливни системи

понеделник, 16 януари 2012 г.

Косене на райграс.

Съвети при косене на тревен чим от райграс. Видове косачки за тревни площи.
Когато говорим за косене  и поддръжка на райграс си мислим, че в това няма нищо сложно, просто бутаме косачката и изхвърляме окосената трева. Но макар и наистина проста задача, косенето може да се направи по много различни начини и да доведе до различни последствия за райграса.

Видове косачки.
Първо за добро косене е важно да изберем подходяща косачка съобразно типа и големината на тревните площи. Има много видове косачки с различни мотори и системи за косене на райграс.
Съобразно мотора са съответно моторни и електрически. Моторните косачки са по мощни и независими и в общия случай са по ефективни. Електрическите пък са по евтини, с по малки  разходи при работа и са с по лесна поддръжка, но косенето  с тях се затруднява от кабела и по малката им мощност. За по малки градини с тревни площи  до 500 кв м. много често са по добрия вариант.
Съобразно системите на косене има много видове косачки. Най модерните са като трактори и освен косене извършват и много други функции като мулчиране, вертикулиране и валиране  / за тези операции си има и отделни градински инструменти /. Има косачки на въздушни възглавници, такива тип моторни коси, даже има и косачки роботи, които косят сами и човешката намеса се ограничава до задаване на програма за изпълнение.
Като цяло колкото повече функции има една косачка толкова по добре, като специално внимание искам да обърна на мулчиращото косене. При него райграса се коси като тревата не се изхвърля, а се раздробява на фини частици и се вкарва вътре в тревния чим при самото косене.
Така окосената трева след време се разлага и превръща в тор, а през лятото запазва и ценната влага. Мулчиращо косене на райграс трябва да се води при малко по специален режим на поддръжка на зелените площи.
Най доброто косене става с косачки които имат роторни ножове. Тези машини имат ножове наредени по повърхността на цилиндър, който се върти. Такъв нож имат примерно ръчните косачки.

Съвети при косене.
Може би най важното при косене е режима. През вегетационния период най добре да се коси всяка седмица. Някои спортни тревни площи като грииновете на голф игрищата се косят всеки ден. При тревни площи с ниска степен на поддръжка и поливане се коси по рядко, но така съответно се променя и вида на райграса.
Друг важен фактор е височината на косене. Обикновено тя е от 3 - 5 см. като при много влага се сваля а при суша се вдига. По високата трева запазва повече влага и при много вода и високи температури започват процеси на гниене. Колкото е по ниска височината на косене, толкова по малко плевели могат да растат в райграса. За да косите ниско обаче, трябва да го правите по често и тревния чим трябва да е обезпечен с достатъчно количество вода.
На сянка височината на косене трябва да се вдигне и да се намали поливането.
Много важно правило е никога да не косите повече от една трета от височината на райграса, колкото по малки са отрязаните листенца трева толкова по добре. Това е и основната причина режимът на косене да е толкова важен.
При влажно време внимавайте след косенето върху райграса да не остават мокри купчинки трева.
Изключително важно е ножовете на косачката да се поддържат остри и при косенето по тревата да не остават петна от масло или бензин.
Косенето на тревния чим започва от края на март и завършва в началото на ноември. В началото и края на този период честотата на косене е по малка. Преди зимата тревата трябва да се остави на височина поне 6 см.
Първите коситби на една тревна площ се правят, когато райграса е пораснал 6 - 10 см , това е приблизително около 20 - 30 дни след затревяване.
При мулчиращо косене трябва да косите малко по често, като колкото по ниска е височината  толкова по често трябва да се коси. Ако изберете височина на косене на райграса примерно 5 см трябва да косите през 5-6 дни. Важно при този начин на поддръжка на тревните площи е да се намали степента на торене, като се използват само комплексни торове / без амониева силитра /. Така се избягва буйния растеж на тревата и може да се увеличи периода на косене. При този метод е важно да се вертикулира много добре на пролет и есен.
Източник на снимките - сайта за озеленяване и градини ecodesign.bg

сряда, 14 декември 2011 г.

Коледна елха

Видове коледни дървета, грижи и засаждане на живи елхи.
Вече е декември и навсякъде греят празнични светлини. За коледните и новогодишните празници всички искаме да си украсим свое коледно дръвче.Като си купим жива елха ние ще дадем своя принос в опазването на природата. Но за да оцелее коледната елха, трябва внимателно да изберем дървото и да се грижим за него. Тук ще ви дадем някои съвети за това и ще ви покажем някои видове подходящи за живи коледни елхи.
Всъщност няма такъв вид дърво като елха. Най-популярни видове известни като елхи са елата и смърча. Елите, които може да закупите на нашия пазар, са обикновената, кавказката и гръцката ела, а смърчовете – обикновен, сребрист, сръбски и много интересния коничен смърч джудже. Други подходящи за коледно дърво видове са доста борове, мурата и дугласката.
Ето и някои съвети за избирането, запазването и засаждането на жива коледна елха.
Трябва да внимавате още при закупуването, много е важно дървото да има здрави корени с бала пръст по тях, с достатъчна големина. За дърво високо 150 см. балата с пръст е добре да е около 50 см. Много търговци продават некачествени дървета, затова купувайте от сигурни източници.
Може би най-честата причина за умирането на коледните дървета е обезводняването. За елхи избираме вечнозелени растения с голяма листна маса. Многото листа обаче изпаряват много вода, а на корените, които са редуцирани, им е трудно да я възстановят. Затова трябва да поливате коледното дърво редовно. Може и да мулчирате почвата, за да се запазва влагата. Ако забележите, че падат иглички, не се притеснявайте. Нормално е да паднат малко иглички /това е защитна реакция по-малко листа изпаряват по-малко вода /, но за всеки случай проверете влажността на почвата и намалете температурата. Друго важно нещо е да изключвате поне по няколко часа на ден коледните светлини, защото те излъчват топлина и така обезводняват листата. И последен съвет в това отношение не дръжте излишно елхата в топли помещения / най-много три седмици /, а когато я изнесете не забравяйте, че тя се нуждае от вода.
Друг проблем, който трябва да решим е аклиматизацията. Изнасянето на коледното дърво от горещата стая директно на студа е доста рисковано.Добре е преди да го изнесете на вън първо да го оставите в по хладно помещение, или да го ставите да презимува в такова като не забравите да го поливате. Ако нямате подходящо място го изнесете на по-заветно място в двора в по топъл ден или при снеговалеж.
Следващата опасност, от която трябва да предпазим живата елха, е замръзване на корените – това може да стане с изолирането или затрупването на саксията.
Засдете коледното дърво преди да започне вегетационния сезон / март, началото на април /, защото при по късно изваждане на елхата от саксията и малките повреди по корените ще рефлектират върху новопоявилите се нежни клонки. Когато дойде момента на засаждането, внимавайте пръста да не падне от корените. Засадете дървото в рохка почва, полейте го обилно и го укрепете, за да не се разместват корените докато се прихване. За сте сигурни, че за напред растението ще расте и чувства добре, трябва при поддръжката на градини да се грижите и за ново засаденото коледно дръвче.
Източник на статията сайта за озеленяване и градини - ecodesign.bg.

сряда, 7 декември 2011 г.

Алпинеуми и скални кътове

Изграждане на алпинеуми. Растения подходящи за скален кът и алпинеум.
скален кът  / алпинеум / с билки
С алпинеумите човек се опитва да пресъздаде планината в градината. Макар и това да е трудно, с използването на  скали , планински цветя и растения, чакъл и други естествени материали алпинеума внася неповторима атмосфера в двора.
Класическите алпинеуми се изграждат на слънчеви открити и проветриви места, като се използват растения и материали с алпийски произход. В градината обаче може да се използват и много други декоративни растения и материали, когато използваме такива ние може да променим алпинеума и да използваме нетипични растения, скали и материали, като го превърнем в скален кът. Разликата е че скални кътове може да изграждаме на различни условия и да използваме разнообразни материали.
плочопътека край скален кът 

Когато започваме да изграждаме скален кът или алпинеум, първо започваме с грубо оформяне на релефа с пръст. Ако се налага създаваме основи и ги укрепваме с камъни. Продължаваме да оформяме терена като създаваме , върхове и тераси и ниши. Последните оформяме така че да можем да засадим в тях растения и да се задържа почвата и влагата. Оставяме места и за предварително планираните растителни акценти.
Камъните и растенията се разполагат така че да се подчертават а не да се скриват. Камъните се допират с възможно по незабележими фуги, така  че да изглеждат едно цяло. Ако се налага скрепването им с бетон е добре бетона да се зарива под земята.
По малките растения разполагайте на групи като съседните групи се отличават по цвят и текстура. Понякога може да се избират и растения предимно в една цветова гама примерно сиво синя.
резитби при поддръжка на скални кътове

Често се използва съчетанието на растенията и скалите с чакъл, вода и други материали.
Растения подходящи при изграждане на алпинеуми са всички планински цветя, храсти и дървета, които се сещаме като стремим да ги разполагаме по естествен начин. Някои от тях са хвойна, клек, смърч, мащерка, лавандула, еделвайс, флокс, власатка, седум, алпийска роза, незабравки и други.
При скалните кътове може да използвате още много други растения освен тези в алпинеума. Подходящи растения са туя, лажекипарис, палмоволистен явор, лоницеа, спирея, котонеастер, мини рози и много други.
За изграждане на скални кътове на сянка може да използвате тис, лавровишня, рододендрон, азалия, акуба, циганче , бегония е други.
скален кът с градински поток

След създаването на скален кът или алпинеум трябва да се води постоянна и адекватна поддръжка на градината за да бъдат те винаги красиви.
Източник на снимките сайта за озеленяване и градини - ecodesign.bg

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Настройка на поливни системи.

Поливни системи – настройка. Настройка на разпръсквачи, програматори и датчик за дъжд .
поливна система с роторни разпръсквачи

Поливните системи незаменим помощник при озеленяване на дворове и градини. Те са много полезни и при поддръжка на градини.  След изграждане на поливна система, е много важно да настроите добре разрпъсквачите, програматора и датчика за дъжд, за да работи добре напоителната система. Поливните системи са гаранция за добрия вид и състояние на вашата градина, но само ако са добре настроени. При неправилно напояване може да се получат доста проблеми.
Настройка на разпръсквачи.
С разпръсквачи се полива тревния чим. Основно разпръсквачите за поливни системи са три вида дефлекторни, роторни и дефлекторни с роторни глави.
Дефлекторните разпръсквачи пръскат / като ветрило / в сектор от окръжност и имат следните стъпки на настройка:
  • Първо се избират правилните дюзи – те трябва да пръскат на проектното разстояние и сбора от дебитите на всички дюзи във всеки поливен кръг трябва да е не по голям от наличния дебит.
  • Настройка на големина на сектора на поливане на дюзата. Обикновено секторите на поливка са от 0 до 360 градуса. Тази настройка се извършва, чрез въртене на външния ринг на дюзата.
  • Настройка на началната посока на сектора на поливане. Чрез въртене на ринга на дюзата се премества само една от осите на ъгъла на пръскане. Другата ос на поливния сектор остава неподвижна и се настройва с въртене на стеблото на разпръсквача.
  • Настройка на дължината на радиуса на поливане и дебита на дюзата. Това става чрез въртене на винта в средата на дюзата. Тази настройка е по добре да се използва по рядко.
Роторните разпръсквачи пръскат струя с вода, която си върти в сектор от  0 до 360 градуса. Те се използват при напояване на по-големи площи с райграс. Основните настройки са същите като на дефлекторните.
  • Отново първо се избират дюзи разликата е, че те се поставят в специални легла и се застопоряват с винтче над тях
  • Големината на сектора на поливане се променя от специално гнездо за това с инструмент за реглаж  / такъв трябва да изискате от продавача / или отверка.
  • Началната посока се настройва отново с въртене на стеблото на разпръсквача. Някои разпръсквачи са чувствителни и не трябва да се върти главата им.
  • С винта над дюзата, чрез навиване и развиване се променя радиуса на поливане и количеството вода паднала по дължината на поливния радиус.
Дефлекторните разпръсквачи   с роторна глава пръскат няколко въртящи се струи вода в определен поливен сектор. Те са по икономични и поливат по равномерно от другите разпръсквачи. Настройката им е също като при дефлекторните, но разликата и че всяка дюза пръска в определени сектори.
Настройка на програматор.
Програматора регулира основно час на начало на поливане, време на поливане и ден на поливане. За правилно напояване е важно да са избрани правилни стойности на променливите.
  • Времето на поливане се настройва обикновено от “run times” и за роторни разпръсквачи са около 10 – 12 минути, за дефлекторните 3 – 4 минути, а за дефлекторните с роторни глави е 15 – 18 минути, за капково напояване - 20 - 30 минути.
  • Началото на поливките е добре да е през нощта, през горещите месеци се програмират две стартови времена през една нощ. Началото на поливката се настройва от “start times”. При затревяване с райграс се правят  допълнително сутрешни подготвителни поливки и вечерни възстановяващи.
  • В дни на поливки обикновено се настройват, кой ден от седмицата градината да се напоява. През пролетта се полива първоначално през два дни а после през ден. През есента пък поливките се разреждат. Лятото е добре поливната система да се включва всяка вечер. Началото на поливане обикновено е април, а края е октомври.
Настройка на датчик за дъжд.
С датчика за дъжд се избягва излишното поливане. Обикновено настройката му става чрез въртене на подвижния ринг до поставяне на показалеца срещу цифрата на милиметрите дъжд, на които да реагира. Датчика трябва да се поставя на високо и открито място, така че да се достига от валежите ида не се пръска от разпръсквачите.