Видове градини и стилове озеленяване и ландшафт дизайн.
Хората са се занимавали с озеленяване още преди хиляди години. Първите свидетелства за ландшафтен дизайн са от древните Египет и Месопотамия. До днешни дни са се развили много стилове в ландшафтната архитектура по целия свят. Невъзможно да представим всички видове градини, затова ще говорим само за някои от стиловете на озеленяване:
Формални градини – този стил на озеленяване се е развил през средновековието в Западна Европа. Характерен е за дворци и големи аристократични сгради, които са озеленени с така наречените партери. В тях присъстват задължително много топиарни форми / форми от подрязани растения / и живи плетове в геометрични линии. Много често формалните градини са съчетани с водни площи и други архитектурни елементи. Друг елемент са цветята, които често са плътно засадени между ниски живи плетове. Растенията най често използвани за озеленяване на формални градини са – чемшир, тис, лъжекипарис и туя. Такива градини може да срещнете в Англия, Франция, Италия и други страни.
Паркове в пейзажен стил – тук за разлика от формалните градини се избягват правите линии и симетрията. Всичко трябва да е естествено, сякаш създадено от природата. Пейзажния стил е подходящ за озеленяване на по големи зелени площи и е застъпен в ландшафтната архитектура по всички части на света. За градините в този стил са характерни чистите тревни площи и поляни с неправилна форма. По краищата, на които са разположени групи от дървесни и храстови видове. Линиите на пътеките следват части от дъги, като това важи и за градинските площи. Водните огледала са акцент при озеленяването на паркове в пейзажен стил.
Цветна градина – ще ги видите навсякъде има ги и в стара Англия, и в нашия възрожденски двор. Всяка цветна градина, която ще срещнете има свой собствен облик, чар и красота. От тази гледна точка е трудно да говорим за конкретен стил в озеленяването като цветна градина. Общото е, че се набляга на използването на цветя. На едно място са предимно едногодишни, на друго луковични, а на трето предимно пиренни. В кулминацията си на цъфтеж понякога тези градини са изумителни и спиращи дъха. През голяма част от годината, обаче те не са толкова атрактивни. Затова обикновено се засажда и фон от вечнозелени или се използва така нареченото редуване на цъфтежа. Цветните градини са подходящи за озеленяване на малки дворове.
Японски градини – те са градини изпълнени с хармония и енергия. Японците от дълбока древност са развили свой неповторим усет при озеленяване на градини. Освен това с много грижи и любов те успяват да запазят красотата им за столетия. Има два основни стила на озеленяване в Япония.
Първият е древният или така наречения дзен стил, който се среща в градини и паркове около храмове. При него е характерно съчетанието на скали и инертни материали / мозайка, чакъл и др. /. Целта на тези инертни материали е, чрез различни бразди и моделиране да им се придаде живот и се имитира водата. Градините от този стил са бедни на растения и се набляга на камъните.
Другият основен стил е класическият. Той е много по раздвижен и богат на растения и почти задължителен елемент е водата. При него е запазено съчетанието на скали и чакъл, но градините са обогатени с много цвят и топиарни форми. И при двата стила присъстват будиските мотиви.
Китайски градини – и те както и японските са възникнали около древните храмове. В китайската градина няма нищо случайно и всичко е подчинено на законите на фън шуй. Всяка една градина е построена така, че да не може да я обхванеш с поглед от една гледна точка, като така пресъздава същността на живота. Водата е задължителен елемент в озеленяването в Китай, защото се смята, че тя поема негативната енергия. Енергия има и всяко растение в китайската градина, често използвани са бора, клена, божура, китайската хвойна и много билки и подправки. Обикновения китайски двор най-често е обграден от жилищни площи, като на практика той се намира в центъра на къщата.
Вертикални градини - това един много ефектен и рационален начин на озеленяване. За създаването на живи фасади се използва система от модули които се закачат на здрава конструкция по сградата. За дизайна на вертикални градини се използват определени растения с плитка коренова система / суколентни и почвопокривни /. Освен това почвения субстрат трябва да е олекотен и е препоръчително модулите да имат вградена поливна система. С вертикалното озеленяване, без да губите място постигате впечатляващ ефект.
Алпинеуми и скални кътове – това са градини много често използвани и у нас. И двата вида представляват съчетание между камъни, чакъл, цветя и вечнозелени. За озеленяване на алпинеуми се използват планински видове растения – мащерка, лавандула, незабравка, алпийска роза, седум, еделвайс, клек, хвойна, бор, смърч и много други. При изграждане на скален кът може да се възползваме и от всякакви градински растения. И алпинеума, и скалния кът чудесно се съчетават с водата и затова при озеленяване често се изграждат заедно с водни ефекти.
Поради различните условия и идеи ландшафт дизайна се е развил и достигнал невероятно разнообразие. Когато се занимавате с озеленяване на градини не е задължително да следвате определен стил, а е най-добре да бъдете себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар